Празникът Св. Константин и Елена се чества от всички именици, а в Югоизточна България и Родопите е ден за нестинарски игри и празник на овчарите.

21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, в аграрен план именно това е времето, през което магически се осигурява бъдещо плодородие и здраве.

Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. 

На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.  
 

Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.  

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.  
   
На този ден празнуват всички с имената  Константин, Елена, Еленко, Елка, Лена, Ленко, Ленка, Еленица, Костадин, Костадинка, Куна, Къна, Кочо, Коста, Койчо, Динко, Деница, Стоян, Стоянка, Стойо, Светла, Светлана, Ленко, Траяна.