Прогнозите за българската икономика за 2015 година не са добри. Няма обаче и никакви признаци това да е накарало правителството да обяви ускоряването на растежа за свой приоритет, коментира Иван Бедров в Deutsche Welle.

Краткият отговор на въпроса ще расте ли българската икономика през 2015 година е: Не. По-подробният звучи така: Министерството на финансите очаква 0,8 % ръст на брутния вътрешен продукт за 2015 година и съобрази бюджета с това число. Прогнозата на Европейската комисия за България е още по-ниска – 0,6%. Предвижданията бяха намалявани няколко пъти през годината – първоначалните планове бяха българската икономика да расте с 2,6%, след което оптимизмът бе коригиран до 1,2%, накрая неблагоприятното близко бъдеще бе признато. Разбира се, България не е изолиран остров и влошаването на перспективите следва негативните настроения в целия Европейски съюз, където заминават две-трети от износа на страната ни. Макар и малко по-добри, прогнозите за 2016 година също са за скромен и незабележим растеж. И докато за обществата, които приемаме за богати, положителните числа не могат да бъдат лоша новина, то за догонваща икономика като българската, растеж от процент или два на практика не променя нищо.

Несигурността, ниското потребление и липсата на инвестиции присъстват във всеки икономически анализ от последната година. В края на ноември България отчете и 0,6% дефлация спрямо същия месец година по-рано. По-ниските цени на горивата намаляват още повече приходите в бюджета. Всички тези данни са достатъчен повод не само за притеснение, но и за предлагане на решение – какво прави управлението, за да спре движението на страната по нанадолнището?

Правителството не е обявило конкретен план за ускоряване на икономическия растеж. Вместо това започна спешно да търси начини за намаляване на разходите и за удържане на дефицита. За 2014 година той е планиран да бъде 3,7% от БВП, а през 2015 - да се вмести в изисквания от Брюксел 3-процентен праг. За 2015 година правителството предвиди ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, което трябва да стане чрез "преглед на административните структури и тяхното оптимизиране". Този познат подход може и да спести някаква част от разходите, но по никакъв начин няма да разреши основния проблем на администрацията – нейната неефективност. Обещаната реформа в тази посока не бе започната с бюджет"2015.

Решението на ГЕРБ да даде право на хората да прехвърлят партидите си от пенсионните фондове в държавния Национален осигурителен институт също прилича на паническа мярка за временно намаляване на част от дефицита в системата. В същата посока е и обявената реформа в МВР – администрацията в силовото ведомство вече да не се ползва от привилегиите на полицаите за ранно пенсиониране и да работи по правилата на държавните служители. Правителството също така отмени т.нар. програма за регионите, по която предшествениците им раздадоха 500 милиона лева за проекти на общините, одобрени предимно по партиен признак. Цялостната политика на кабинета в първите му два месеца минава под знака на т.нар. „затягане на коланите“.

Уравнението изисква повишаване на потреблението, за да има и повишаване на приходите, където основен дял има ДДС. Най-устойчивият начин за постигане на този ефект е икономиката да започне да расте. Това обаче по никакъв начин не личи да е сред основните приоритети на правителството. В програмната декларация на управляващата коалиция думата растеж присъства 5 пъти – три пъти като допълнение към ангажименти за пенсиите, инфрасруктурата и екологията, веднъж като заглавие на секция „Икономика и растеж“ и още веднъж под това заглавие: „Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани". Толкова. Нито дума повече няма за идеите и намеренията на управляващите как да задвижат българската икономика. Затова правилният отговор на въпроса ще расте ли България през 2015 година, е: Че на кого му пука!? /darikfinance.bg/

Разпадане на еврозоната няма да се случи, ето защо нямаме "План Б", заяви в интервю за германския в. Handelsblatt президентът на Европейската централна банка Марио Драги.

Той е категоричен, че през 2015 г. всички държави от еврозоната трябва да увеличат приноса си за растежа на икономиката.

"Едва напоследък икономиките на повечето страни отбеляза растеж, макар и слаб. Те започнаха да въвеждат ред в своите финанси и да извършват структурни реформи", подчерта Драги.

Според него обаче низходящите рискове за еврозоната също са нараснали. Драги предупреди, че опасността от дефлация в еврозоната се е повишила и че няма как да бъде преодоляна без по-сериозни структурни реформи от страна на отделните правителства.

Рискът ЕЦБ да не успее да изпълни своя мандат за запазване на ценовата стабилност е по-висок от преди половин година, смята Драги. /darikfinance.bg/

Четете още на: http://www.epochtimes-bg.com/201501/14170540.html#ixzz3NqL9WAQr