Всичко което ме вълнува! :: 2 декември – Международен ден за премахване на робството

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2012 12:27 - 2 декември – Международен ден за премахване на робството

Автор: gosho568 Категория: Новини

Прочетен: 2702 Коментари: 5 Гласове:

Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.

Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 милиона души - едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция.

Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко досегашното си значение - роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *гrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ (дете). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho- (сирак, малко дете, слуга, роб).

В Западна Европа до 10 век както за роби, така и за крепостни селяни, се ползва латинската дума „servus“. В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековнолатинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Европа идват от Централна и Източна Европа.

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Неолитна революция.

Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8 хилядолетие пр.н.е.Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.

Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.

Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби. Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа, докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.

Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например, като гладиатори). Общият брой на заробените хора за съществуването на Римската държава се оценява на поне 100 милиона души.

Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични големи робски въстания, най-известното от които е Въстанието на Спартак в началото на 1 век пр.н.е. В края на Републиканската епоха робството е жизненоважен елемент на римската икономика със съществено влияние върху обществения живот. Според различни оценки робите съставляват над 25% от населението на държавата, в Италия те са над 35% от жителите. По време на Империята само в столицата Рим живеят около 400 хиляди роби.