На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита рождеството на Свети Йоан Кръстител.

Празникът се нарича още Иван Бильобер и Летен Ивановден. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Тогава жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за “болестта без име”. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите.

В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.