Постинг
24.05.2013 19:55 -
Марти в страната на чудесата
"Аз по принцип мислех всичко да подредя тук, но не ми остана време." Така осемгодишният Мартин Малинов, който много обича да чете, ни приема в светлата си стая. Готов е да ни разказва за книгите си и препоръчва на всички хора да четат, "защото е интересно и може да научат нещо".
От външната страна на вратата му са залепени три листа, формат А4. Единият е червен и указва къде се намираме с големи печатни букви: "Библиотека При Марти". На белите листове периодично се добавят заглавия в класацията "Книга на месеца" и подобрения в "Правила" на библиотеката. Номер 1 от тях, ръкописно със свързани букви, гласи: "В библиотеката се влиза без храна (и без дъвки)." Почеркът продължава да криволичи по детски нататък:
2. за загубена книга книгата се копува на ново
3. ако книгата не е върната за 1 месец наказание без книга за 10 месеца
4. ако книгата е била лесна вече ще взимате по трудна книга.
Заедно с майката на Мартин се разполагаме върху килима и установяваме, че стаята му все пак е достатъчно подредена, което леко го озадачава: "Ти на това ли му викаш подредено?!"
И магията започва.
Домакинът ни се оказва един от най-младите илюзионисти в България. Занимава се с фокуси от шестгодишен и засега в репертоара му има един "много сложен: ей този", казва той, взима тъмносиня хартиена торба и тържествено се изправя в срещуположния край на стаята: "Имам една празна чанта", показва я с една ръка в демонстративен полукръг, като почти изсипва дъното й на пода. Ние в публиката се смеем и никак не му помагаме: "Покажи да видим, де. Наведи малко, не виждаме вътре." Мартин прави още едно кръгче и в миг на върховна концентрация и пълно мълчание вади от иначе празната си чанта цвете, разбира се. И още едно, и още едно, и още едно… Откъде ги извади тези цветя, Марти? "Няма да свършат скоро", смее се той и продължава. Още едно и още едно… "Е, това беше", казва на шестото. Браво!
Докато мигнем, и Марти вече върти някаква пръчка: "Никаква идея нямам как се казва, обаче обичам да си я въртя." Каним го да седне, но той има твърде интересни неща за показване - катери се по рафтовете с книги, за да ни представи някои по-важни корици, слиза към шкафа с комикси, после отваря този под леглото, след това се пъха в трети и вади кутия с минерали: "Тръгнах да колекционирам камъни, ама не се получи." Повдига капака, "ето тук имам една малка колекция", ровичка и представя експонатите един по един: "Този, като го обърнеш обратно, гледай какво е…" Свети. "Имам един истински фосил тук, на рибка…" Показва го набързо, но си спомня нещо, затваря кутията и ме подсеща най-сериозно: "Ще записваш ли нещо ти?" Записвам вече. "Откога?" От десет минути. "А кога ще снимат?" По-късно. "Питай още!" По колко книги четеш седмично? "Питай на ден", подсказва ми пак. Питам и той ми отоваря с горда усмивка: "Десет." Е, не десет книги, уточнява веднага, но по четири комикса плюс пет-шест тома от поредиците за читатели на неговата възраст: "Ето - 56 книги, Джеронимо Стилтън се казва, огромна поредица, има я издадена на български. И ето този - Джеф Кини - цялата е тук (поредицата Diary of a Wimpy Kid - бел, ред.) и съм я прочел."
Мартин предпочита да чете "вечер, когато всичко е заспало", но в девет и половина гаси, защото сутрин става рано, в седем часа. Иначе използва всяка свободна минута - преди училище, след училище, по пътя към училище в колата, но само на светофарите - родителите не му позволяват да чете в движение заради очите.
Източник: capital.bg
От външната страна на вратата му са залепени три листа, формат А4. Единият е червен и указва къде се намираме с големи печатни букви: "Библиотека При Марти". На белите листове периодично се добавят заглавия в класацията "Книга на месеца" и подобрения в "Правила" на библиотеката. Номер 1 от тях, ръкописно със свързани букви, гласи: "В библиотеката се влиза без храна (и без дъвки)." Почеркът продължава да криволичи по детски нататък:
2. за загубена книга книгата се копува на ново
3. ако книгата не е върната за 1 месец наказание без книга за 10 месеца
4. ако книгата е била лесна вече ще взимате по трудна книга.
Заедно с майката на Мартин се разполагаме върху килима и установяваме, че стаята му все пак е достатъчно подредена, което леко го озадачава: "Ти на това ли му викаш подредено?!"
И магията започва.
Домакинът ни се оказва един от най-младите илюзионисти в България. Занимава се с фокуси от шестгодишен и засега в репертоара му има един "много сложен: ей този", казва той, взима тъмносиня хартиена торба и тържествено се изправя в срещуположния край на стаята: "Имам една празна чанта", показва я с една ръка в демонстративен полукръг, като почти изсипва дъното й на пода. Ние в публиката се смеем и никак не му помагаме: "Покажи да видим, де. Наведи малко, не виждаме вътре." Мартин прави още едно кръгче и в миг на върховна концентрация и пълно мълчание вади от иначе празната си чанта цвете, разбира се. И още едно, и още едно, и още едно… Откъде ги извади тези цветя, Марти? "Няма да свършат скоро", смее се той и продължава. Още едно и още едно… "Е, това беше", казва на шестото. Браво!
Докато мигнем, и Марти вече върти някаква пръчка: "Никаква идея нямам как се казва, обаче обичам да си я въртя." Каним го да седне, но той има твърде интересни неща за показване - катери се по рафтовете с книги, за да ни представи някои по-важни корици, слиза към шкафа с комикси, после отваря този под леглото, след това се пъха в трети и вади кутия с минерали: "Тръгнах да колекционирам камъни, ама не се получи." Повдига капака, "ето тук имам една малка колекция", ровичка и представя експонатите един по един: "Този, като го обърнеш обратно, гледай какво е…" Свети. "Имам един истински фосил тук, на рибка…" Показва го набързо, но си спомня нещо, затваря кутията и ме подсеща най-сериозно: "Ще записваш ли нещо ти?" Записвам вече. "Откога?" От десет минути. "А кога ще снимат?" По-късно. "Питай още!" По колко книги четеш седмично? "Питай на ден", подсказва ми пак. Питам и той ми отоваря с горда усмивка: "Десет." Е, не десет книги, уточнява веднага, но по четири комикса плюс пет-шест тома от поредиците за читатели на неговата възраст: "Ето - 56 книги, Джеронимо Стилтън се казва, огромна поредица, има я издадена на български. И ето този - Джеф Кини - цялата е тук (поредицата Diary of a Wimpy Kid - бел, ред.) и съм я прочел."
Мартин предпочита да чете "вечер, когато всичко е заспало", но в девет и половина гаси, защото сутрин става рано, в седем часа. Иначе използва всяка свободна минута - преди училище, след училище, по пътя към училище в колата, но само на светофарите - родителите не му позволяват да чете в движение заради очите.
Източник: capital.bg
Търсене
Блогрол
1. 145 години от рождението на Аксели Гален-Калела
2. Денят 24 април: Изстрелването на Хъбъл
3. Cheryl Cole - Fight For This Love
4. Днес е Гергьовден!
5. 29 април: Международен ден на танца
6. Екскурзия до Трън
7. Клисурски манастир "Света Петка"
8. Екскурзия до Залцбург
9. Херенхимзее - дворецът в езерото
10. Любляна - градът на мостовете
11. Ура! Британският премиерски котарак уби първата си мишка
12. Десет години ансамбъл "Българе"
2. Денят 24 април: Изстрелването на Хъбъл
3. Cheryl Cole - Fight For This Love
4. Днес е Гергьовден!
5. 29 април: Международен ден на танца
6. Екскурзия до Трън
7. Клисурски манастир "Света Петка"
8. Екскурзия до Залцбург
9. Херенхимзее - дворецът в езерото
10. Любляна - градът на мостовете
11. Ура! Британският премиерски котарак уби първата си мишка
12. Десет години ансамбъл "Българе"