Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2016 23:33 - 23 февруари 2016 г. - 145 г. от Първият църковно-народен събор
Автор: gosho568 Категория: История   
Прочетен: 1271 Коментари: 2 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.

На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.

Още преди свикването на събора, дори и преди издаването на фермана за учредяване на Екзархията, в българското общество се оформят две основни партии. Според едната, либералната или „младите“, около доктор Стоян Чомаков, Тодор Икономов и вестник „Македония“ на Петко Славейков - новата българска църква трябва да е основана на демократично начало, на принципа на съборност и синодалност, за да не се допусне „аристократичен деспотизъм“ и в избора на ръководните епархийски и екзархийски органи е необходимо широко народно участие. Либералните дейци настояват за периодична сменяемост на синодалните членове, включително и на екзарха, за сменяемост на мирския съвет, който трябва да има реално и активно участие в управлението.

По идея на Икономов Тулчанската българска община разпраща за обсъждане до някои български общини в Дунавския вилает Проект за управление, основан на следните принципи: съборно управление, смесени съвети с предимство на мирските членове, периодична сменяемост на управителните органи, обществен контрол върху църковните приходи, вишегласие при решаването на всички дела, избиране на архиереите от епархиите. Проектът е публикуван в „Македония“ и става програма на либералната партия.

„Македония“ критикува залегналата в Проектоустава и в „Повод за избиране на представителите“ за църковно-народния събор двустепенна избирателна система, която е насочена към елиминиране на народните маси от участие. Вестникът смята, че не трябва да се създават духовни училища, и че за да се отърве народът от фанариотщината, новото българско духовенство трябва да се задоволи със скромни предварително определени заплати.

Акцентира върху отговорността на представителите, чието основно задължение е да работят за присъединяване на спорните епархии към Екзархията, чието седалище трябва да е Цариград. Либералите в голяма степен пренебрегват каноничната страна на въпроса и отреждат на Българската екзархия предимно национална, а не религиозна мисия и смятат, че главното е, чрез нея да се закрепи националното единство пред зараждащите се съседски аспирации. Те настояват за приемане на представителите от спорните епархии и за поставяне на правителството пред свършен факт.

Любен Каравелов във вестника си „Свобода“ също защитава тригодишния мандат на екзарха.
Консервативна партия

Втората партия - тази на владиците и вестник „Право“ стои на консервативни позиции и е за даване на изключителен приоритет на духовенството в управлението на църквата и така я вижда единствено като ръководител на религиозния живот на българите. Петър Оджаков, позовавайки се на каноните, защитава концепцията за авторитарен, неизбираем, а определян по старшинство екзарх и неограничавана от мирски съвети духовна власт. Оджаков говори за „обуздаване“ на мирския елемент, защитава нуждата от духовни училища, духовна цензура и осигуряване на големи доходи на архиереите. Вестникът смята, че църковното управление няма да има граждански и политически задачи, а само нравствено-духовна роля и заради това столицата на новата църква трябва да е Търново и престолът да се заема от търновския владика пожизнено. Така на практика вестникът се опитва да наложи за екзарх кандидатурата на Иларион Макариополски, брат на редактора на „Право“ Никола Михайловски. Крайните консерватори около Макариополски дори са склонни да жертват националното единство в полза на личните му амбиции.

На по-умерени консервативни позиции стои антируският вестник „Турция“, който защитава либералните идеи за периодична сменяемост на екзарха, на синода и на екзархийския съвет, за определяне на месечна заплата за екзарха и архиереите и за седалище в Цариград, но смята, че епархийските, казалийските и нахийските мирни съвети за излишни, тъй като въпросите, с които те ще са занимават, са в обхвата на други учреждения. Така вестникът също смята, че новата църква ще има предимно религиозни задачи и няма да се занимава с правни, просветни и културни въпроси.

Сред умерените консерватори са и Гаврил Кръстевич, Христо Стамболски, Антим Видински, Иванчо Хаджипенчович и Николи Минчоолу. Те приемат съборния принцип, но защитават пожизнения мандат на екзарха и сложната многостепенна избирателна система.

image






Гласувай:
18
0



1. kvg55 - Героични дела са вършели дедите ни.
23.02.2016 23:58
Героични дела са вършели дедите ни.
цитирай
2. mt46 - Поздрав
24.02.2016 11:51
за интересния постинг!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gosho568
Категория: Хоби
Прочетен: 1023794
Постинги: 470
Коментари: 2914
Гласове: 26451