"Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни;"

Прости

Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…

Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.

И щастие възможно беше,
възможно беше — не мечта!
Самичък бог над нази бдеше…
А днес — най-черна самота.

Последен път… минути бързи…
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках… късно бе, уви!

Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай — добре си отмъстена,
душа невинна, — и прости!

Ценя неговата духовност и чувствителност, както и патриотичните му стихове. Някога в България ни представяха само любовната му поезия .Eсва ли не любовничарския романтичен поет и Лора до него и полите на Витоша и всякакви кичове, че даже ги драматизираха! По -късно изнесоха и някои негови граждански стихове с които поета е отразил времето и борбите в него. И днес с погнуса се питам, защо са ни показвали любовен романтик, а не патриот?? Интересно, е че звучат актуално и днес.Не зная защо не сме ги учили в училище, а ни занимаваха с любовническата му поезия...? Възпитаваха ни в късогледство... Ето това напр е писано 1910г. от него. То и сега същото...
Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
на привичен покой:
окови тежки влачи и тъй смирен умира,
че щастието сякаш в неволята намира,
да, брате, роб е той.

Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,
че уж не виждал злото, когато по-дълбоко
забива нокти то —
и смучи, и досмуква последната остала
живителна кръв капка в снагата, всичко дала:
защо грешиш, защо?

Аз зная, ти го любиш, неволника вековен,
и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,
знам твоите мечти…
Че раснал си при него, че залък твърд и черен,
делил си нявга с него; ала кажи, син верен,
познаваш ли го ти?

Уви, да беше знаял съмненията тайни
и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни
на тоз прегърбен роб,
ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо
и участта му тъмна оплакал би горчиво,
кат зинал бащин гроб.

А той се мръщи ядно на робството в хомота,
той чувствува дълбоко неправдите в живота,
но не и трезва мощ…
Че злата орисия в бедите обвинява
и с поглед към небето пощада ожидава:
слепее в черна нощ!

Иди, иди при него: лъчата всепобедна
на знанията твои — в тъмата непрогледна
там нека възсияй.
Прогледнал, той ще скъса оковите тогава
и към честита бедност пътеката най-права
самси ще узнай.

Яворов е сред най-известните и обичани български поети. Поет-символист, един от родоначалниците на модерната ни поезия... Автор на философски, социални и любовни стихотворения... В училище сме учили наизуст "Арменци" и "Заточеници". Поемата "Градушка" също е сред силните му социални творби...

Заточеници
Пейо Яворов

От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни...

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове.



И някога за път обратен

едва ли ще удари час:

вода и суша - необятен,

света ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,

Балкана, Странджа и Пирин

ще греят нам - до гроб зарица

сред споменът един.



Рушители на гнет вековен,

продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет..

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой - съдба завидна! -

край твоя свят олтар.



Но корабът, уви, не спира;

все по-далеч и по-далеч

лети, отнася ни... Простира

нощта крилото си - и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон

замислените великани

на чутният Атон.



И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор - за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -

Прощавай, роден край!

Чудесно начало на Новата година, Гошо!
Да ни е честита!
nalia

Всичко най-хубаво - честита да е! Поздрави! ;)

Жив и здрав бъди през Новата 2016-та!
Всичко най- ти пожелавам!
На всички коментирали или тепърва четящи те - също.

А Яворов...
Яворов заслужава да е... на върха.
Защото си е Връх в поезията ни. Родната.

Честита Нова Година! Подобно и на теб... ;)

Много го крадат
и днес дори мълвят,
че е Хасковлийка,Кърджалийка,
но не е кака Сийка!

Много го крадат
и сега мълвят,че е
Хасковлийка,Кърджалийка,
но не е кака Сийка! :)