Всичко което ме вълнува! :: Честит 3 март, българи!!!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.03.2013 01:11 - Честит 3 март, българи!!!

Автор: gosho568 Категория: История

Прочетен: 2615 Коментари: 7 Гласове:

С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форум - Берлинския конгрес.

В периода от средата на 14 век до средата на 15 век (превземането на Константинопол, предшествано от загубата на християнските сили в битката при Варна) българските земи са завоювани от османските турци и включени в системата на нова Евразийска империя простираща се в европейския югоизток - Османската империя. Тази империя се явява инородна и иноверна спрямо българските народностни традиции - предходните две български държави на полуострова (Първото и Второто българско царство) са християнски държави, като преобладаващото българско население в тях е християнско, а културните народни традиции са изцяло християнски и свързани с християнската и европейската цивилизация. По този начин е прекъснато народностното развитие, осъществявано чрез собствена държава - отражение на изконните български традиции и корени. Предходното византийско владичество в българската история също прекъсва българската държавна традиция, но запазва в рамките на Византия принадлежността на българите към голямото и общоевропейско християнско семейство.

Периодът на владение на българските земи от Османската империя традиционно се означава в българската историография от Освобождението насетне като турско или по-точно османско робство. Терминът е възрожденски и отразява крайния стремеж у българския народ към възвръщане на независимостта и българската държавна традиция с възможността във всичките ѝ измерения за самостойно и неограничено национално българско и политическо развитие.

Периодът на прекъсване на българската държавност и традиции в това отношение продължава близо пет века под османско владичество в различни вариации, в зависимост от това за коя част от българското землище се отнася прекъсването (по време на османското завоюване на българските земи съществуват няколко самостойни български държавни образувания, включително и инородни, но с българско участие).

Турско робство е съществувало и не е преувеличение, както се твърди в горенаписаното. Исторически доказано е, че е имало физическо насилие над невинни българи от страна на лица от турското управление. Възрожденската литература е отражение на действителността по начин, по който би могъл да се представи от гледна точка на литературата като вид изкуство, в което хиперболата се употребява чисто като литературен похват, отразявайки действително съществуващо събитие. В съвременното обучение на учениците в училище насилието от страна на турската власт се оправдава със стремежа на българите да възстановят изгубената идентичност и национална принадлежност, което само по себе си не би могло да представлява сериозен исторически аргумент.

Стремежът към възстановяване на българската държавност не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата държавност и прекъснатия самостоен политически живот е отразен в политико-географските карти на българските земи в периода 14 - 19 век.

Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е организиран в Търново (Първо търновско въстание) като следствие от първата сериозна османска загуба в борбата с християнския свят - битката при Лепанто. Опитът е съгласуван с Австрийските Хабсбурги, които са във война с Османската империя. Вторият сериозен опит също избухва в старопрестолната българска столица (Второ търновско въстание) и заедно с избухналите по същото време въстания в западните български земи отразява настъплението на австрийските войски на Балканите след окончателния неуспех на османците в обсадата на Виена по време на т.нар. Голяма турска война.

След Карловецкия мирен договор и последвалия го Константинополски мирен договор (1700), основни европейски християнски велики сили действащи в европейския югоизток стават Свещената Римска империя и Руското царство. Избуяването на Източния въпрос и възникването на "болния човек" за Европа поставя дотогавашната относително стабилна Османска империя в нова светлина. Правата на християните за заемане на държавни и други постове са ограничени, като са ликвидирани и последните народни институции поддържащи колективната българска памет - Охридската архиепископия и Ипекската патриаршия. Мнозина българи се изселват към военната граница в Банат заедно с други християни по време на т.нар. Голямо сръбско преселение - виж Банатски българи. По това време Паисий Хилендарски пише История славянобългарская, труд без особена историческа и научна стойност, но с огромно значение с оглед съхраняване и възбуждане на колективната народностна и национална памет.

През 18 век се затвърждава започналия в края на предходното столетие процес към траен упадък на Османската империя въпреки някои частични, но конюктурни успехи във военните действия с християнските ѝ съседни империи. Белградския пашалък преминава за период от две десетилетия под австрийско управление. Бойните действия в Руско-турските войни трайно приближават Балканите, като договора от Кючук Кайнарджа дава право за закрила от страна на Русия на османските поданици православни християни, т.е. за намеса във вътрешните дела на Високата порта.

Началото на 19 век заварва османската държава във вътрешна криза, която без Наполеоновите войни неминуемо би намерила своето бързо разрешение. Независимо от нахлуването на Наполеон в Русия, османското наследство е неспасяемо. Ратифицирането на Букурещки мирен договор предхожда само с един ден нахлуването на Наполеон. Наполеоновите войни единствено само забавят започналия процес на разделяне на османското наследство между европейските велики сили. Русия излиза като главен победител във войните и като такъв фаворизира Източния въпрос в своя полза. Предизвикана е Акерманската конвенция, ревизирана от Одринския мирен договор. Концепцията на Руската империя за решаване на Източния въпрос през първата половина на 19 век не предвижда възстановяване на българската политическа независимост, като даже Русия се изявява през 30-те години на века като крепител на Pax Ottomana (по време на бунта на Али паша в Египет срещу централната отоманска власт). През този период е възвърнато самостоятелното политическо развитие на съседните на българите християнски и православни народи - сърби и гърци. Българите активно участват в националносвободителните борби на съседните им единоверни народи. Руската политика към българите през този период, гледа на тях като на подходящи имперски поданици за заселване и обработване на пустеещата Новорусийската степ - виж Бесарабски българи.

Имперската външна политика на император Николай I по Източния въпрос претърпява фиаско със загубата на Кримската война. Руската дипломация също се проваля не успявайки да предотврати сформирането на силна антируска коалиция в конфликта, срещу която Русия се оказва сама и изолирана. Това обстоятелство в съчетание с накърнения имперски престиж с подписания унизителен Парижки мирен договор, поставя страната и пред сериозни вътрешни изпитания, което налага коренно преосмисляне на философията на имперската външна и вътрешна политика. Краят на войната съвпада със смъртта на Николай I, който е наследен от сина си Александър II.