Постинг
01.11.2012 13:05 -
1 ноември: Ден на народните будители
Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи.[1] В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по предложението на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ.[2] В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.[3]
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи.[1] В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по предложението на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ.[2] В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.[3]
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Честити Коледа и Новата 2024 година !
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Костадинов: Ще сезираме прокуратурата за...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Костадинов: Ще сезираме прокуратурата за...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Прекрасен постинг!
01.11.2012 13:08
01.11.2012 13:08
Честит празник! ;)
цитирайПоздрави!
Да бъдем буни!
Ако успеем да разберем , разбира се че сме заспали...!
Най- добри пожелания!
цитирайАко успеем да разберем , разбира се че сме заспали...!
Най- добри пожелания!
Трябва да се празнува от всички, не само от хората, чиято професия е свързана с наука и образование!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
приятно е човек да прочете нещо позитивно. благодаря! <3
цитирайна всички българи!
цитирайи нисък Поклон пред народните будители...
поздравявам те...
цитирайпоздравявам те...
Радвам се, че ти харесва постинга! Поздрави! ;)
цитирайЧестит празник и на теб! ;)
цитирайДай боже да бъдем по-будни... Поздрави!
цитирайЧестит празник!:)
цитирайНапълно съм съгласен с твоето мнение! Поздрави!
цитирайДа, така е - трябва да гледаме да бъдем колкото се може по-добри и позитивни! Поздрави!
цитирайЧестит празник и от мен! Поздрави!
цитирайБлагодаря за хубавия коментар! Поздрави и на теб!
цитирайЧестит празник, Ивеса! ;) Поздрави!
цитирай
17.
анонимен -
ЧОВЕК
03.11.2012 20:43
03.11.2012 20:43
ПРИЗНАТЕЛНИ СМЕ , НО ГЛЕДАМЕ НА ВСИЧКИ ТЯХ КАТО НА ИКОНИ Т.Е. останали в миналото без кореспонденция с настоящето!
цитирайТърсене
Блогрол
1. 145 години от рождението на Аксели Гален-Калела
2. Денят 24 април: Изстрелването на Хъбъл
3. Cheryl Cole - Fight For This Love
4. Днес е Гергьовден!
5. 29 април: Международен ден на танца
6. Екскурзия до Трън
7. Клисурски манастир "Света Петка"
8. Екскурзия до Залцбург
9. Херенхимзее - дворецът в езерото
10. Любляна - градът на мостовете
11. Ура! Британският премиерски котарак уби първата си мишка
12. Десет години ансамбъл "Българе"
2. Денят 24 април: Изстрелването на Хъбъл
3. Cheryl Cole - Fight For This Love
4. Днес е Гергьовден!
5. 29 април: Международен ден на танца
6. Екскурзия до Трън
7. Клисурски манастир "Света Петка"
8. Екскурзия до Залцбург
9. Херенхимзее - дворецът в езерото
10. Любляна - градът на мостовете
11. Ура! Британският премиерски котарак уби първата си мишка
12. Десет години ансамбъл "Българе"