Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2010 10:00 - 134 години от Априлското въстание
Автор: gosho568 Категория: История   
Прочетен: 1747 Коментари: 0 Гласове:
6



Априлското въстание избухва на 20 април[1] 1876 г. по стар стил Това въстание често се разглежда като своеобразен връх на българското национално-освободително движение. Негова задача е освобождение на България от Османската империя.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири революционни окръга (Според Захари Стоянов):
1. Търновски — със седалище Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, а помощници са му Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев;
2. Сливенски — главен апостол е Иларион Драгостинов, а помощници — Стоил войвода, Георги Икономов и Георги Обретенов;
3. Врачански — главен апостол е Стоян Заимов, помощници — Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
4. Пловдивски — главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски; по-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов

или пет (Според Стоян Заимов) революционни окръга :
1. Търновски, с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов Големия и др.;
2. Сливенски с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода;
3. Пловдивски с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.;
4. Софийски с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков;
5. Врачански с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и ходът му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК (т. нар. Гюргевски комитет), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия е бил възпрепятстван от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.



image



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gosho568
Категория: Хоби
Прочетен: 1533033
Постинги: 470
Коментари: 2914
Гласове: 27939